22 jul 2014, 23:52

Гневно

  Poesía » Otra
634 0 7

Господа и другари -

мошеници стари -

искам само едно да ви кажа:

"Дойде време оттука 

да изринем боклука,

тъй че стягайте вече багажа."

 

Доста време търпяхме,

доста мамени бяхме

и ни стригахте - кротки овчици -

тъпкани, унижени,

паднали на колене,

днес не щем да сме робски душици.

 

Куцо, болно, сакато

тънем в общото блато

и на Запад мечтаем да духнем.

Съд за тез политици,

свили наште парици,

та животът ни тъжно да рухне.

 

Няма власт и държава.

Мутрите управляват.

Тъпи даскали, лоши медици.

А горката култура

се превърна в халтура

с дива чалга и порно-певици.

 

Скоро - "Дим да ме няма" -

самолета ще хвана,

ще се махна далече оттука.

Знам, че няма Чужбина

да ми стане Родина,

но на кой ли, на кой ли му пука?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е писано през 2014, но е все още актуално, за съжаление. Гневи се, ще викам заедно с теб. Дано някой ни чуе. Аплодисменти!
  • Нинка, тук те виждам съвсем различна и така ти отива този гняв!
  • хубаво ще го изринем боклука, Нина...
    но все ще се намери кой да оцапа пейзажа, нали?
    точно там е проблема!!!
    да не цапаме! от едно блато, като вземеш вода за анализ, все ще е гнило...
    трябва течаща, бистра вода, душко!!!!!!

    поздрави!
  • Нинка, с право се гневиш и много са като теб, но каква полза, когато "сите са маскари"! И аз съм от гневната партия и досега все таях някаква надежда, че поне за децата ни нещата ще си дойдат на мястото, но взе да ми остава все по-малко от нея /от надеждата, де/ и когато изчезне съвсем ще стане страшно...
  • Поздравление за този гняв!Дано си отпушат ушите тези, които го предизвикват!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...