22.07.2014 г., 23:52

Гневно

632 0 7

Господа и другари -

мошеници стари -

искам само едно да ви кажа:

"Дойде време оттука 

да изринем боклука,

тъй че стягайте вече багажа."

 

Доста време търпяхме,

доста мамени бяхме

и ни стригахте - кротки овчици -

тъпкани, унижени,

паднали на колене,

днес не щем да сме робски душици.

 

Куцо, болно, сакато

тънем в общото блато

и на Запад мечтаем да духнем.

Съд за тез политици,

свили наште парици,

та животът ни тъжно да рухне.

 

Няма власт и държава.

Мутрите управляват.

Тъпи даскали, лоши медици.

А горката култура

се превърна в халтура

с дива чалга и порно-певици.

 

Скоро - "Дим да ме няма" -

самолета ще хвана,

ще се махна далече оттука.

Знам, че няма Чужбина

да ми стане Родина,

но на кой ли, на кой ли му пука?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е писано през 2014, но е все още актуално, за съжаление. Гневи се, ще викам заедно с теб. Дано някой ни чуе. Аплодисменти!
  • Нинка, тук те виждам съвсем различна и така ти отива този гняв!
  • хубаво ще го изринем боклука, Нина...
    но все ще се намери кой да оцапа пейзажа, нали?
    точно там е проблема!!!
    да не цапаме! от едно блато, като вземеш вода за анализ, все ще е гнило...
    трябва течаща, бистра вода, душко!!!!!!

    поздрави!
  • Нинка, с право се гневиш и много са като теб, но каква полза, когато "сите са маскари"! И аз съм от гневната партия и досега все таях някаква надежда, че поне за децата ни нещата ще си дойдат на мястото, но взе да ми остава все по-малко от нея /от надеждата, де/ и когато изчезне съвсем ще стане страшно...
  • Поздравление за този гняв!Дано си отпушат ушите тези, които го предизвикват!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...