12 jul 2013, 23:46

Гневно

  Poesía » Civil
1K 1 3

От робска покорност

ражда ли се свобода?

Защо мълчиш, народе?!

Победен венец носи ли

превитата глава?

Спомни си, че си българин,

                               народе.

Грабят те нисши,

тъпчат те с крак,

а ти пръст не мърдаш

и Бога питаш - как?

Как, когато детето

от глад се превива.

Как, когато майка ти

жално те гледа,

а друг обира плода

на твоята нива.

Мълчиш и чакаш

отгоре да ти падне.

Парцали от Европа,

хляб от Америка

за твоето оскъдно

                           пладне.

Срам пред дедите,

които на Шипка се биха.

Срам пред момите, които

Знаме бунтовно ушиха.

Срам пред жените, които

от свободата заченаха,

а роби родиха.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има още много да копнеем по историческите си герои,но като се замисля,май сит на гладен не вярва в тази държава!Поздрав!
  • Да. В Ямбол е голям глад. Във Видин, тоже. И въобще в прованса е така... В Софето, обаче по-големата част от келемето си има паренца и не му е за черешово топче и най-паче до сакане за револуции и прочее.
  • Ау, че финал!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...