12 jul 2013, 23:46

Гневно

  Poesía » Civil
1K 1 3

От робска покорност

ражда ли се свобода?

Защо мълчиш, народе?!

Победен венец носи ли

превитата глава?

Спомни си, че си българин,

                               народе.

Грабят те нисши,

тъпчат те с крак,

а ти пръст не мърдаш

и Бога питаш - как?

Как, когато детето

от глад се превива.

Как, когато майка ти

жално те гледа,

а друг обира плода

на твоята нива.

Мълчиш и чакаш

отгоре да ти падне.

Парцали от Европа,

хляб от Америка

за твоето оскъдно

                           пладне.

Срам пред дедите,

които на Шипка се биха.

Срам пред момите, които

Знаме бунтовно ушиха.

Срам пред жените, които

от свободата заченаха,

а роби родиха.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има още много да копнеем по историческите си герои,но като се замисля,май сит на гладен не вярва в тази държава!Поздрав!
  • Да. В Ямбол е голям глад. Във Видин, тоже. И въобще в прованса е така... В Софето, обаче по-големата част от келемето си има паренца и не му е за черешово топче и най-паче до сакане за револуции и прочее.
  • Ау, че финал!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...