12 jul 2013, 23:46

Гневно

  Poesía » Civil
1K 1 3

От робска покорност

ражда ли се свобода?

Защо мълчиш, народе?!

Победен венец носи ли

превитата глава?

Спомни си, че си българин,

                               народе.

Грабят те нисши,

тъпчат те с крак,

а ти пръст не мърдаш

и Бога питаш - как?

Как, когато детето

от глад се превива.

Как, когато майка ти

жално те гледа,

а друг обира плода

на твоята нива.

Мълчиш и чакаш

отгоре да ти падне.

Парцали от Европа,

хляб от Америка

за твоето оскъдно

                           пладне.

Срам пред дедите,

които на Шипка се биха.

Срам пред момите, които

Знаме бунтовно ушиха.

Срам пред жените, които

от свободата заченаха,

а роби родиха.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има още много да копнеем по историческите си герои,но като се замисля,май сит на гладен не вярва в тази държава!Поздрав!
  • Да. В Ямбол е голям глад. Във Видин, тоже. И въобще в прованса е така... В Софето, обаче по-големата част от келемето си има паренца и не му е за черешово топче и най-паче до сакане за револуции и прочее.
  • Ау, че финал!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...