Гневно
От робска покорност
ражда ли се свобода?
Защо мълчиш, народе?!
Победен венец носи ли
превитата глава?
Спомни си, че си българин,
народе.
Грабят те нисши,
тъпчат те с крак,
а ти пръст не мърдаш
и Бога питаш - как?
Как, когато детето
от глад се превива.
Как, когато майка ти
жално те гледа,
а друг обира плода
на твоята нива.
Мълчиш и чакаш
отгоре да ти падне.
Парцали от Европа,
хляб от Америка
за твоето оскъдно
пладне.
Срам пред дедите,
които на Шипка се биха.
Срам пред момите, които
Знаме бунтовно ушиха.
Срам пред жените, които
от свободата заченаха,
а роби родиха.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
