14 ene 2008, 21:47

Гневът е от Дявола пратен

  Poesía
942 0 36
Все още се питам,

но отговор няма -

защо ли се случва така:

да свалят звездите

и вместо светулки  

да блеснат в очите,

да гаснат от пясъка

хвърлен по тях...  

дали би горяла така Любовта?

Кому ли е нужно?

Гневът от Дявола хвърлен

в телата човешки

и дири слабото място - където да спре.

Намира душата -

там трупаме грешки след грешки...

дали ще намерим покоя в нас?

А болката щипе - тъга на кристали,

в сърцето им раната още кърви -

ненужна е тази война между двама...

в очите дълбоки тъгата-роса се таи.

Сълзата под нежните клепки ще спомня,

че някога там е била обичта,

родена от силните чувства на двама,

превърната днес във ненужна война.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гнев...
    спохожда ме,
    потайно
    отравя кръвта,
    пречиства я
    обич,
    дарена усмивка,
    отронвам сълза...
  • Толкова нежно,красиво и тъжно.Жалко е че често става така.


    Сълзата под нежните клепки ще спомня,

    че някога там е била обичта,

    родена от силните чувства на двама,

    превърната днес във ненужна война.


    Поздрав,това стихотворение е просто страхотно!
  • А болката щипе - тъга на кристали,
    Петинко, нека има само любов!!!
  • Хубаво ги пишеш и тия сирьозните Като те знам каква си...шматка
  • Душицо, поредна изненада . Я, вади и скритите радости!
    Страхотна си! Поздрави и... 6+++!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...