Гневът е от Дявола пратен
но отговор няма -
защо ли се случва така:
да свалят звездите
и вместо светулки
да блеснат в очите,
да гаснат от пясъка
хвърлен по тях...
дали би горяла така Любовта?
Кому ли е нужно?
Гневът от Дявола хвърлен
в телата човешки
и дири слабото място - където да спре.
Намира душата -
там трупаме грешки след грешки...
дали ще намерим покоя в нас?
А болката щипе - тъга на кристали,
в сърцето им раната още кърви -
ненужна е тази война между двама...
в очите дълбоки тъгата-роса се таи.
Сълзата под нежните клепки ще спомня,
че някога там е била обичта,
родена от силните чувства на двама,
превърната днес във ненужна война.
© Петя Кръстева All rights reserved.
Като те знам каква си...шматка
. Я, вади и скритите радости!