14 янв. 2008 г., 21:47

Гневът е от Дявола пратен

943 0 36
Все още се питам,

но отговор няма -

защо ли се случва така:

да свалят звездите

и вместо светулки  

да блеснат в очите,

да гаснат от пясъка

хвърлен по тях...  

дали би горяла така Любовта?

Кому ли е нужно?

Гневът от Дявола хвърлен

в телата човешки

и дири слабото място - където да спре.

Намира душата -

там трупаме грешки след грешки...

дали ще намерим покоя в нас?

А болката щипе - тъга на кристали,

в сърцето им раната още кърви -

ненужна е тази война между двама...

в очите дълбоки тъгата-роса се таи.

Сълзата под нежните клепки ще спомня,

че някога там е била обичта,

родена от силните чувства на двама,

превърната днес във ненужна война.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гнев...
    спохожда ме,
    потайно
    отравя кръвта,
    пречиства я
    обич,
    дарена усмивка,
    отронвам сълза...
  • Толкова нежно,красиво и тъжно.Жалко е че често става така.


    Сълзата под нежните клепки ще спомня,

    че някога там е била обичта,

    родена от силните чувства на двама,

    превърната днес във ненужна война.


    Поздрав,това стихотворение е просто страхотно!
  • А болката щипе - тъга на кристали,
    Петинко, нека има само любов!!!
  • Хубаво ги пишеш и тия сирьозните Като те знам каква си...шматка
  • Душицо, поредна изненада . Я, вади и скритите радости!
    Страхотна си! Поздрави и... 6+++!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...