20 may 2011, 17:08

Гневът на стареца

  Poesía » Otra
601 0 1

                   ГНЕВЪТ НА СТАРЕЦА

 

Гневен и разсърден Свети Петър,

дръпна шалтера! Изключи

                            микрофоните на депутатите.

В сюблимен миг! Баш когато

                                     си гласуваха заплатите!

Смути се и утихна политическата клика...

Светецът грабна Иерихонската тръба

                                           и гневно се развика:

Защо ми пращате тез хора гладни,

                   изнемощяли и сакати,

                                               болни, голи, боси?

За  да  ми задават нескопосани въпроси?

И в Рая ли е всичко със пари?

Ще стигат ли да се живее харно

           или и тук ще плащат скъпи

                      Храна, Лекарства, Ток и Парно?

Ако съм пуснел оня, "Топлото", във Рая,

                    ще могат ли през зимата

                                       да вържат двата края?

Ако довтасат майки със дечица,

                  и тука ли ще плащат ДДС

                                        за детската храница?

Тук в сила ли е кютът на Емилия

             властимащият да обгрижва нежно

                                      само своята фамилия?

Хей, Депутати, нали сте вече други!

                  Нали сте всички вие хора чисти?

Сред вас не се намират вече Комунисти?

Кръстите се, ходите на черква...

                                 Значи не сте и Атеисти?

ПРИПОМНЯМ ВИ:

                     при мене идва само Тоз,

                                              когото викна Аз!

Какво като сте Депутати! Голям Праз!

Не ме гневете, че и вас ще попривикам...

                    В преизподнята, при Луцефер

                                                ще ви натикам!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...