20 may 2011, 17:08

Гневът на стареца

  Poesía » Otra
604 0 1

                   ГНЕВЪТ НА СТАРЕЦА

 

Гневен и разсърден Свети Петър,

дръпна шалтера! Изключи

                            микрофоните на депутатите.

В сюблимен миг! Баш когато

                                     си гласуваха заплатите!

Смути се и утихна политическата клика...

Светецът грабна Иерихонската тръба

                                           и гневно се развика:

Защо ми пращате тез хора гладни,

                   изнемощяли и сакати,

                                               болни, голи, боси?

За  да  ми задават нескопосани въпроси?

И в Рая ли е всичко със пари?

Ще стигат ли да се живее харно

           или и тук ще плащат скъпи

                      Храна, Лекарства, Ток и Парно?

Ако съм пуснел оня, "Топлото", във Рая,

                    ще могат ли през зимата

                                       да вържат двата края?

Ако довтасат майки със дечица,

                  и тука ли ще плащат ДДС

                                        за детската храница?

Тук в сила ли е кютът на Емилия

             властимащият да обгрижва нежно

                                      само своята фамилия?

Хей, Депутати, нали сте вече други!

                  Нали сте всички вие хора чисти?

Сред вас не се намират вече Комунисти?

Кръстите се, ходите на черква...

                                 Значи не сте и Атеисти?

ПРИПОМНЯМ ВИ:

                     при мене идва само Тоз,

                                              когото викна Аз!

Какво като сте Депутати! Голям Праз!

Не ме гневете, че и вас ще попривикам...

                    В преизподнята, при Луцефер

                                                ще ви натикам!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...