15 jul 2004, 17:04

Гняв

  Poesía
1.5K 0 2
Заглъхват в стон последните надежди,
спира да тупти едно сърце,
и не сред пясъци иракски поглед свеждам
в безсилие с треперещи ръце.

В очакване се вслушвам в новините
с надежда плаха, мъничка, сама,
а часовете-векове край мен отлитат,
безсилна ярост гнезди ми в ума.

Желая кръв и мъст - за назидание,
да няма друг злокобен черен ден.
Не признавам килифарски оправдания...
Животът български да е свещен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • не само ти си яростен по този повод. но дано гневът ни помогне, а не ни довърши
  • Не само БЪЛГАРСКИЯ живот е свещен...Всеки Живот е свещен...Мъстта и кръвта водят само до повече мъст и кръв...Май гледам от женска точка на нещатата...Иначе като изпълнение е много добро

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...