15 jul 2004, 17:04

Гняв 

  Poesía
1246 0 2
Заглъхват в стон последните надежди,
спира да тупти едно сърце,
и не сред пясъци иракски поглед свеждам
в безсилие с треперещи ръце.

В очакване се вслушвам в новините
с надежда плаха, мъничка, сама,
а часовете-векове край мен отлитат,
безсилна ярост гнезди ми в ума.

Желая кръв и мъст - за назидание,
да няма друг злокобен черен ден.
Не признавам килифарски оправдания...
Животът български да е свещен.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • не само ти си яростен по този повод. но дано гневът ни помогне, а не ни довърши
  • Не само БЪЛГАРСКИЯ живот е свещен...Всеки Живот е свещен...Мъстта и кръвта водят само до повече мъст и кръв...Май гледам от женска точка на нещатата...Иначе като изпълнение е много добро
Propuestas
: ??:??