15 июл. 2004 г., 17:04

Гняв 

  Поэзия
1302 0 2
Заглъхват в стон последните надежди,
спира да тупти едно сърце,
и не сред пясъци иракски поглед свеждам
в безсилие с треперещи ръце.

В очакване се вслушвам в новините
с надежда плаха, мъничка, сама,
а часовете-векове край мен отлитат,
безсилна ярост гнезди ми в ума.

Желая кръв и мъст - за назидание,
да няма друг злокобен черен ден.
Не признавам килифарски оправдания...
Животът български да е свещен.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не само ти си яростен по този повод. но дано гневът ни помогне, а не ни довърши
  • Не само БЪЛГАРСКИЯ живот е свещен...Всеки Живот е свещен...Мъстта и кръвта водят само до повече мъст и кръв...Май гледам от женска точка на нещатата...Иначе като изпълнение е много добро
Предложения
: ??:??