15 июл. 2004 г., 17:04

Гняв

1.5K 0 2
Заглъхват в стон последните надежди,
спира да тупти едно сърце,
и не сред пясъци иракски поглед свеждам
в безсилие с треперещи ръце.

В очакване се вслушвам в новините
с надежда плаха, мъничка, сама,
а часовете-векове край мен отлитат,
безсилна ярост гнезди ми в ума.

Желая кръв и мъст - за назидание,
да няма друг злокобен черен ден.
Не признавам килифарски оправдания...
Животът български да е свещен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • не само ти си яростен по този повод. но дано гневът ни помогне, а не ни довърши
  • Не само БЪЛГАРСКИЯ живот е свещен...Всеки Живот е свещен...Мъстта и кръвта водят само до повече мъст и кръв...Май гледам от женска точка на нещатата...Иначе като изпълнение е много добро

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...