Замъглява мислите гневът ми,
едничка власт - над мене той лети,
тича с бясна сила по кръвта ми,
по цялото ми тяло без милост се върти.
За ясни дни копней сърцето,
за ясни, светли дни
и как в очакване стои лицето,
лице, изпито от хорските злини.
И кални вечно са земите,
уморено тяло крачи в тях.
А колко са далеч мечтите
и как небрежно ги осмях. ...