16.04.2008 г., 21:29

Гняв

740 0 0



Замъглява мислите гневът ми,
едничка власт - над мене той лети,
тича с бясна сила по кръвта ми,
по цялото ми тяло без милост се върти.

За ясни дни копней сърцето,
за ясни, светли дни
и как в очакване стои лицето,
лице, изпито от хорските злини.

И кални вечно са земите,
уморено тяло крачи в тях.
А колко са далеч мечтите
и как небрежно ги осмях.

Но виждам аз - далеч е светлината,
подминала ме е без страх.
И пак съм аз сама в тишината,
сама и всичко друго - прах.

И не веднъж съм тичала към нея
с надежда по-голяма от света,
но да я достигна аз не мога, а може би не смея
и за мен остава само на гнева властта.

И ето - аз ритам проклетата кал
как кално, мръсно е всичко сега,
стене сърцето, пропито с жал,
в стремежа ми силен - само тъга.

Но боря се аз и откривам -
светът е за мен разрушен
и в калната пропаст заспивам,
заспивам за светлия ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...