Гняв 2
Целунах за сбогом зората
и смело посрещнах нощта;
познах за момент самотата
и после познах вечността.
И светът се превърна във гробище,
и смъртта се превърна в мечта,
и цялото бляскаво бъдеще
уморено умря сред калта.
И изгни любовта сред боклуците,
сред съсирена кръв и сълзи,
поругана без милост от внуците
на отдавна умрели жреци.
Не намерих утеха във виното,
не намерих утеха в кръвта
и сега окрилена от Силата
ще отприщя безумно греха.
© Кат Todos los derechos reservados
Кой го е грижа за морала точно сега?