27 oct 2010, 13:33

Гняв 2 

  Poesía » Filosófica
1251 0 4

Гняв 2

 


Целунах за сбогом зората

и смело посрещнах нощта;

познах за момент самотата

и после познах вечността.

И светът се превърна във гробище,

и смъртта се превърна в мечта,

и цялото бляскаво бъдеще

уморено умря сред калта.

И изгни любовта сред боклуците,

сред съсирена кръв и сълзи,

поругана без милост от внуците

на отдавна умрели жреци.

Не намерих утеха във виното,

не намерих утеха в кръвта

и сега окрилена от Силата

ще отприщя безумно греха.

 

 

 

 

 

© Кат Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??