27 oct 2010, 13:33

Гняв 2

1.6K 0 4

Гняв 2

 


Целунах за сбогом зората

и смело посрещнах нощта;

познах за момент самотата

и после познах вечността.

И светът се превърна във гробище,

и смъртта се превърна в мечта,

и цялото бляскаво бъдеще

уморено умря сред калта.

И изгни любовта сред боклуците,

сред съсирена кръв и сълзи,

поругана без милост от внуците

на отдавна умрели жреци.

Не намерих утеха във виното,

не намерих утеха в кръвта

и сега окрилена от Силата

ще отприщя безумно греха.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кат Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...