27.10.2010 г., 13:33

Гняв 2

1.6K 0 4

Гняв 2

 


Целунах за сбогом зората

и смело посрещнах нощта;

познах за момент самотата

и после познах вечността.

И светът се превърна във гробище,

и смъртта се превърна в мечта,

и цялото бляскаво бъдеще

уморено умря сред калта.

И изгни любовта сред боклуците,

сред съсирена кръв и сълзи,

поругана без милост от внуците

на отдавна умрели жреци.

Не намерих утеха във виното,

не намерих утеха в кръвта

и сега окрилена от Силата

ще отприщя безумно греха.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кат Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...