Oct 27, 2010, 1:33 PM

Гняв 2 

  Poetry » Phylosophy
1250 0 4

Гняв 2

 


Целунах за сбогом зората

и смело посрещнах нощта;

познах за момент самотата

и после познах вечността.

И светът се превърна във гробище,

и смъртта се превърна в мечта,

и цялото бляскаво бъдеще

уморено умря сред калта.

И изгни любовта сред боклуците,

сред съсирена кръв и сълзи,

поругана без милост от внуците

на отдавна умрели жреци.

Не намерих утеха във виното,

не намерих утеха в кръвта

и сега окрилена от Силата

ще отприщя безумно греха.

 

 

 

 

 

© Кат All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??