Гняв 2

Poetry » Philosophical

1.6K 0 4

Гняв 2

Целунах за сбогом зората

и смело посрещнах нощта;

познах за момент самотата

и после познах вечността.

И светът се превърна във гробище,

и смъртта се превърна в мечта,

и цялото бляскаво бъдеще

уморено умря сред калта.

И изгни любовта сред боклуците,

сред съсирена кръв и сълзи,

поругана без милост от внуците

на отдавна умрели жреци.

Не намерих утеха във виното,

не намерих утеха в кръвта

и сега окрилена от Силата

ще отприщя безумно греха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

BuRn_AliVe (Александър)

Уникален, оригинален, емоционален, разтърсващ, потресаващ стих!
Кой го е грижа за морала точно сега?

2010-12-10T22:32:28+02:00
Nejnostt (Даниела Тодорова)

Не е морално, но е красиво като поезия!

2010-11-04T11:44:39+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

2010-10-27T18:51:54+03:00
velikataniki (Николина Милева)

ауууууууууу...браво

2010-10-27T18:41:00+03:00