Гняв
И ровя с пръсти във сърцето си,
но не откривам никаква любов
и бърша сълзи от лицето си,
задавена от нечий сетен зов.
И късам с нокти от душата си,
и хвърлям сред любовните вампири,
и псувам гневно аз съдбата си
и всичките измислени кумири.
Ще стискам в шепи пак живота си
и нека най-подир го удуша
и да напълня с алкохол главата си,
копнеейки гнева да утеша.
© Кат Todos los derechos reservados