24 oct 2010, 17:28

Гняв 

  Poesía » Filosófica
641 0 6

 

 

Гняв

 

И ровя с пръсти във сърцето си,

но не откривам никаква любов

и бърша сълзи от лицето си,

задавена от нечий сетен зов.

И късам с нокти от душата си,

и хвърлям сред любовните вампири,

и псувам гневно аз съдбата си

и всичките измислени кумири.

Ще стискам в шепи пак живота си

и нека най-подир го удуша

и да напълня с алкохол главата си,

копнеейки гнева да утеша.

 

 

 

 

 


 

© Кат Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??