Гняв
И ровя с пръсти във сърцето си,
но не откривам никаква любов
и бърша сълзи от лицето си,
задавена от нечий сетен зов.
И късам с нокти от душата си,
и хвърлям сред любовните вампири,
и псувам гневно аз съдбата си
и всичките измислени кумири.
Ще стискам в шепи пак живота си
и нека най-подир го удуша
и да напълня с алкохол главата си,
копнеейки гнева да утеша.
© Кат All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
