Oct 24, 2010, 5:28 PM

Гняв 

  Poetry » Phylosophy
731 0 6

 

 

Гняв

 

И ровя с пръсти във сърцето си,

но не откривам никаква любов

и бърша сълзи от лицето си,

задавена от нечий сетен зов.

И късам с нокти от душата си,

и хвърлям сред любовните вампири,

и псувам гневно аз съдбата си

и всичките измислени кумири.

Ще стискам в шепи пак живота си

и нека най-подир го удуша

и да напълня с алкохол главата си,

копнеейки гнева да утеша.

 

 

 

 

 


 

© Кат All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??