Мрачна мисъл през мен премина,
дръпна ме сякаш тъмна сила.
В очите ми пламна някаква искра,
сякаш друг измести моята душа.
Гняв голям сърцето ми раздира,
омраза силна във вените ми навлиза.

Разсъдъкът ми отчаяно се бори,
но друг в момента тялото ми води.
Душата ми страда от животното в мене,
но сили няма съдбата ми да поеме.
И ето отново гневът ми извира
и някъде в тъмнината му душата ми замира.

Няма и помен вече от човека, който бях,
сърцето ми в ъгъла плаче като беден сиромах.
Напоих кръвта си с отрова омразна,
замених разума си със сила коварна.
И накрая остана от мене това,
което най-много мразя на света.

Затова моля ви, като изгубена душа,
не давайте в сърцето ви да проникне нощта.
Нека гневът ви не бъде това,
което завинаги погуби вътрешната ми красота.
Нека при вас пребъде любовта,
а не, както при мене, яростта.