Aug 7, 2010, 3:21 PM

Гняв

634 0 1

Мрачна мисъл през мен премина,
дръпна ме сякаш тъмна сила.
В очите ми пламна някаква искра,
сякаш друг измести моята душа.
Гняв голям сърцето ми раздира,
омраза силна във вените ми навлиза.

Разсъдъкът ми отчаяно се бори,
но друг в момента тялото ми води.
Душата ми страда от животното в мене,
но сили няма съдбата ми да поеме.
И ето отново гневът ми извира
и някъде в тъмнината му душата ми замира.

Няма и помен вече от човека, който бях,
сърцето ми в ъгъла плаче като беден сиромах.
Напоих кръвта си с отрова омразна,
замених разума си със сила коварна.
И накрая остана от мене това,
което най-много мразя на света.

Затова моля ви, като изгубена душа,
не давайте в сърцето ви да проникне нощта.
Нека гневът ви не бъде това,
което завинаги погуби вътрешната ми красота.
Нека при вас пребъде любовта,
а не, както при мене, яростта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...