7 авг. 2010 г., 15:21

Гняв

636 0 1

Мрачна мисъл през мен премина,
дръпна ме сякаш тъмна сила.
В очите ми пламна някаква искра,
сякаш друг измести моята душа.
Гняв голям сърцето ми раздира,
омраза силна във вените ми навлиза.

Разсъдъкът ми отчаяно се бори,
но друг в момента тялото ми води.
Душата ми страда от животното в мене,
но сили няма съдбата ми да поеме.
И ето отново гневът ми извира
и някъде в тъмнината му душата ми замира.

Няма и помен вече от човека, който бях,
сърцето ми в ъгъла плаче като беден сиромах.
Напоих кръвта си с отрова омразна,
замених разума си със сила коварна.
И накрая остана от мене това,
което най-много мразя на света.

Затова моля ви, като изгубена душа,
не давайте в сърцето ви да проникне нощта.
Нека гневът ви не бъде това,
което завинаги погуби вътрешната ми красота.
Нека при вас пребъде любовта,
а не, както при мене, яростта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...