Гняв

Къде отива моят хубав свят

и кой си ти, подлецо, да ми казваш,

че всичко тук е бизнес и пари

и нищо лично,

щом ме задушаваш?

Кръвта ми пиеш с жаден вълчи бяс,

децата ми без срам опозоряваш,

от упор стреляш в моите мечти,

плътта ми късаш

хищно, без пощада –

трофеи са човешките души,

пари и болка твоята награда!

Животът ми не ти принадлежи

и съвестта ми,

дадена от Бога,

която мамиш с притчи и лъжи,

са моята надежда и тревога.

Закон на джунглата ли?

Хищник!

Кроманьон!

Това на някой друг да го разправяш,

върви в гората с вълчия закон,

по вълчи вий, щом словото забравяш!

         А ти, Човеко,

         знай, че в този свят

         днес никой не умира в немотия –

         без време мре и беден е богат,

         от страх, от алчност и от простотия!