ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3096
16 feb 2017, 21:28

Гняв 

  Poesía » Civil
1024 1 6

 

                

 

Къде отива моят хубав свят

и кой си ти, подлецо, да ми казваш,

че всичко тук е бизнес и пари

и нищо лично,

щом ме задушаваш?

Кръвта ми пиеш с жаден вълчи бяс,

децата ми без срам опозоряваш,

от упор стреляш в моите мечти,

плътта ми късаш

хищно, без пощада –

трофеи са човешките души,

пари и болка твоята награда!

Животът ми не ти принадлежи

и съвестта ми,

дадена от Бога,

която мамиш с притчи и лъжи,

са моята надежда и тревога.

Закон на джунглата ли?

Хищник!

Кроманьон!

Това на някой друг да го разправяш,

върви в гората с вълчия закон,

по вълчи вий, щом словото забравяш!

         А ти, Човеко,

         знай, че в този свят

         днес никой не умира в немотия –

         без време мре и беден е богат,

         от страх, от алчност и от простотия!

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво! Много е силно!
  • Веси, Лина, благодаря за споделянето
  • Силен стих! Поздравления!
  • "Животът ми не ти принадлежи
    и съвестта ми,
    дадена от Бога,
    която мамиш с притчи и лъжи,
    са моята надежда и тревога."
    Поздравявам те, Ваня!* В цитираната част от стихотворението намерих своя сродна мисъл. Благодаря!
  • Благодаря, Звездичке! Всеки си е изградил своя хубав свят свързан с любими хора , мечти, надежди и не трябва да се помиряваме, когато някой иска да ни го отнеме!
  • Браво, много ми хареса и силата, и смелостта и всичко. Много ми е близък този стих по чувство!!! Поздрави!!!!
Propuestas
: ??:??