Гняв
Къде отива моят хубав свят
и кой си ти, подлецо, да ми казваш,
че всичко тук е бизнес и пари
и нищо лично,
щом ме задушаваш?
Кръвта ми пиеш с жаден вълчи бяс,
децата ми без срам опозоряваш,
от упор стреляш в моите мечти,
плътта ми късаш
хищно, без пощада –
трофеи са човешките души,
пари и болка твоята награда!
Животът ми не ти принадлежи
и съвестта ми,
дадена от Бога,
която мамиш с притчи и лъжи,
са моята надежда и тревога.
Закон на джунглата ли?
Хищник!
Кроманьон!
Това на някой друг да го разправяш,
върви в гората с вълчия закон,
по вълчи вий, щом словото забравяш!
А ти, Човеко,
знай, че в този свят
днес никой не умира в немотия –
без време мре и беден е богат,
от страх, от алчност и от простотия!
© Ваня Иванова All rights reserved.
