2 oct 2006, 13:38

Гняв и болка 

  Poesía
1222 0 19
Замирам, ставам тишина
не искам повече да пиша.
Виновна плаках, без вина
огромна болка в мен диша.
Не мога и не искам вече
да бъда част от този ”свят”
където, не човек, човече
решава кой на кой е брат.
Където добротата гние
избутана без срам, в самота
а глупостта, пирува, пие
и вдига тост за подлостта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??