Гняв и болка

Тук Пролетта дойде с цветя и птички.
Зеленото във Синьото се впи.

На Пролетта сега се радват всички,
но нас и днес, душата ни боли!

Настръхвам от студени тръпки!
Те искат да ни разделят!
Дори при първите ни плахи стъпки,
опитаха се да ни спрат.

Аз гол сред вълците останах

С ботушите си спряха любовта!...
Аз твърдо срещу снобите въстанах...
И пред тях, не преклоних глава…

Те чувствата ни заклеймиха.
О, вмъкнаха се силом между нас.
И със забрани любовта убиха.
А заедно със любовта – и нас!

Ний страдаме във тази мила пролет.
И гняв велик в душата ни лежи.
О, спряха ни при първия ни полет,
Не с истини, а със лъжи!