21 дек. 2015 г., 21:25

Гняв и болка

421 0 0

Гняв и болка

  Тук Пролетта дойде с цветя и птички.
Зеленото  във Синьото се впи.

На  Пролетта сега се радват всички,
но  нас  и днес, душата ни боли!

 

Настръхвам от студени тръпки!
Те  искат да ни разделят!
Дори при първите ни плахи  стъпки,
опитаха се да ни спрат.

 

Аз  гол сред вълците  останах

С ботушите си спряха любовта!...
Аз твърдо срещу снобите въстанах...
И пред тях, не преклоних глава…

 

Те чувствата ни  заклеймиха.
О, вмъкнаха се силом между нас.
И със забрани любовта убиха.
А заедно със любовта – и нас!

 

Ний страдаме във тази мила пролет.
И гняв велик в душата ни лежи.
О, спряха  ни при първия ни полет,
Не с истини, а със лъжи!

 1950г.Първомай

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...