21.12.2015 г., 21:25

Гняв и болка

414 0 0

Гняв и болка

  Тук Пролетта дойде с цветя и птички.
Зеленото  във Синьото се впи.

На  Пролетта сега се радват всички,
но  нас  и днес, душата ни боли!

 

Настръхвам от студени тръпки!
Те  искат да ни разделят!
Дори при първите ни плахи  стъпки,
опитаха се да ни спрат.

 

Аз  гол сред вълците  останах

С ботушите си спряха любовта!...
Аз твърдо срещу снобите въстанах...
И пред тях, не преклоних глава…

 

Те чувствата ни  заклеймиха.
О, вмъкнаха се силом между нас.
И със забрани любовта убиха.
А заедно със любовта – и нас!

 

Ний страдаме във тази мила пролет.
И гняв велик в душата ни лежи.
О, спряха  ни при първия ни полет,
Не с истини, а със лъжи!

 1950г.Първомай

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....