21.12.2015 г., 21:25

Гняв и болка

419 0 0

Гняв и болка

  Тук Пролетта дойде с цветя и птички.
Зеленото  във Синьото се впи.

На  Пролетта сега се радват всички,
но  нас  и днес, душата ни боли!

 

Настръхвам от студени тръпки!
Те  искат да ни разделят!
Дори при първите ни плахи  стъпки,
опитаха се да ни спрат.

 

Аз  гол сред вълците  останах

С ботушите си спряха любовта!...
Аз твърдо срещу снобите въстанах...
И пред тях, не преклоних глава…

 

Те чувствата ни  заклеймиха.
О, вмъкнаха се силом между нас.
И със забрани любовта убиха.
А заедно със любовта – и нас!

 

Ний страдаме във тази мила пролет.
И гняв велик в душата ни лежи.
О, спряха  ни при първия ни полет,
Не с истини, а със лъжи!

 1950г.Първомай

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...