Гоблени...
Небето скоро ще затвори
изложбата си за дъждовни гоблени.
И залезно кристални перли
в бродерия с брокат и шума
изпъстряха простора горе.
А гостите не бяха много.
Мърмореха, че пак валяло.
Какво ти лято и какво изкуство!
Изтърсваха чадъри и обувки,
излъскания под покриха
с глинени и мрачни мисли.
Книгата за мнения разписаха,
изпиха чай с една бисквита,
прокашляха се многознайно.
И тайничко навън се взираха.
Щом слънцето проби накрая,
накуп изскочиха на припек.
Развеселиха се и забърбориха,
обсъждаха по светски стихове,
артисти, филми, алегории
и някой друг пореден –изъм.
... Небето пак бродира облаци
по избелялата си канаваца,
светкавици на сини ивици
с ламе за тънките им блясъци
И топло-есенни нюанси
изпъстрят тоновете бледи.
Нотописните им знаци влага
в сюжети с фабула и мисъл.
В очите му набъбва влагата,
с която всеки дъжд рисува,
така любима на критиците.
И през въздишка се сбогува
с отлитналите мокри птици.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
