korsar (Мимо Николов) korsar (Мимо Николов)
526
10 jun 2010, 23:30

Годеник

620 0 2

            ГОДЕНИК

 

Смъртта ме покани за годеник...

Погледна ме плахо в очите.

Поседна.

               После минута мълча...

Страхът затвори очите ми.

Молих се, дано телефонът

 до мен прозвъни.

Да изгони тази досадница стара.

А той мълчи ли,

                            мълчи...

Мама ще позвъни,

               но я няма.

Отдавна Умря...

Съпругата мисли за децата.

Препържва обичта ни любимата -

гладното време да нагости...

Телефонът прозвънва.

                        Ще  живея!

... Обади се лудата,

              която живее отсреща...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0