Годеник

10.06.2010 г., 23:30 ч.

Поезия » Философска

476 0 2

ГОДЕНИК

Смъртта ме покани за годеник...

Погледна ме плахо в очите.

Поседна.

После минута мълча...

Страхът затвори очите ми.

Молих се, дано телефонът

до мен прозвъни.

Да изгони тази досадница стара.

А той мълчи ли,

мълчи...

Мама ще позвъни,

но я няма.

Отдавна Умря...

Съпругата мисли за децата.

Препържва обичта ни любимата -

гладното време да нагости...

Телефонът прозвънва.

Ще живея!

... Обади се лудата,

която живее отсреща...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.