ГОДЕНИК
Смъртта ме покани за годеник...
Погледна ме плахо в очите.
Поседна.
После минута мълча...
Страхът затвори очите ми.
Молих се, дано телефонът
до мен прозвъни.
Да изгони тази досадница стара.
А той мълчи ли,
мълчи...
Мама ще позвъни,
но я няма.
Отдавна Умря...
Съпругата мисли за децата.
Препържва обичта ни любимата -
гладното време да нагости...
Телефонът прозвънва.
Ще живея!
... Обади се лудата,
която живее отсреща...
© Мимо Николов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
