Годеник
ГОДЕНИК
Смъртта ме покани за годеник...
Погледна ме плахо в очите.
Поседна.
После минута мълча...
Страхът затвори очите ми.
Молих се, дано телефонът
до мен прозвъни.
Да изгони тази досадница стара.
А той мълчи ли,
мълчи...
Мама ще позвъни,
но я няма.
Отдавна Умря...
Съпругата мисли за децата.
Препържва обичта ни любимата -
гладното време да нагости...
Телефонът прозвънва.
Ще живея!
... Обади се лудата,
която живее отсреща...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
