10 июн. 2010 г., 23:30

Годеник

623 0 2

            ГОДЕНИК

 

Смъртта ме покани за годеник...

Погледна ме плахо в очите.

Поседна.

               После минута мълча...

Страхът затвори очите ми.

Молих се, дано телефонът

 до мен прозвъни.

Да изгони тази досадница стара.

А той мълчи ли,

                            мълчи...

Мама ще позвъни,

               но я няма.

Отдавна Умря...

Съпругата мисли за децата.

Препържва обичта ни любимата -

гладното време да нагости...

Телефонът прозвънва.

                        Ще  живея!

... Обади се лудата,

              която живее отсреща...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...