27 dic 2010, 14:53

Година без любов

  Poesía » Otra
874 0 9

 

Мисля си за старата година –

тази, дето току що отмина.

 

Вглеждам се във нея и не знам,

каква оценка мога да ѝ дам?

 

Бяхме всички в нея здрави, прави,

но сърцето празно ми остави.

 

Дваж по-тъжно ми е, като зная,

че бе туй началото на края!

 

Аз за любовта си не жалея -

слава богу, можем и без нея.

 

Но, като в сърцето нямам рана,

стихове да пиша ще престана,

 

а си мислех: до дълбока старост,

стиховете ще ми бъдат радост!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко хубави и умни коментари сте ми написали!Благодаря ви! И на Великата Ники - че така тъжно го е почувствала, и "трябва да посееш, за да пожънеш" на Нина е много умно и вярно, и че е "началото към безкрая" на Жарава е великолепна метафора. И Румяна ме зарадва с това, че щастието я е намерило(или че тя го е намерила, все едно) и е щастлива. И на тебе, Раденко, благодаря за оптимистичния стих! И на Елда, и на Славяна, и на Мичи и Роберт - благодаря ви! И разбира се ако си познала, ще ти кажа - Славяна! Дано си познала!
  • Като погледнеш от друга страна обаче, краят е едно начало.

    Дерзай, Френд, няма да им се даваме!!!
  • Всеки край е едно начало,следващата ще бъде по-хубава и ще ти донесе нова тръпка! /Ако съм познала ще ми кажеш, нали!?/
  • Пич тва е супер яко!!!
  • !! Да, определено въздух за сърцето си нямал...
    Така че здрави, прави... празни...
    Все пак знаем, че всеки край е начало..!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...