Мисля си за старата година –
тази, дето току що отмина.
Вглеждам се във нея и не знам,
каква оценка мога да ѝ дам?
Бяхме всички в нея здрави, прави,
но сърцето празно ми остави.
Дваж по-тъжно ми е, като зная,
че бе туй началото на края!
Аз за любовта си не жалея -
слава богу, можем и без нея.
Но, като в сърцето нямам рана,
стихове да пиша ще престана,
а си мислех: до дълбока старост,
стиховете ще ми бъдат радост!
© Ангел Чортов Все права защищены