27 дек. 2010 г., 14:53

Година без любов

873 0 9

 

Мисля си за старата година –

тази, дето току що отмина.

 

Вглеждам се във нея и не знам,

каква оценка мога да ѝ дам?

 

Бяхме всички в нея здрави, прави,

но сърцето празно ми остави.

 

Дваж по-тъжно ми е, като зная,

че бе туй началото на края!

 

Аз за любовта си не жалея -

слава богу, можем и без нея.

 

Но, като в сърцето нямам рана,

стихове да пиша ще престана,

 

а си мислех: до дълбока старост,

стиховете ще ми бъдат радост!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко хубави и умни коментари сте ми написали!Благодаря ви! И на Великата Ники - че така тъжно го е почувствала, и "трябва да посееш, за да пожънеш" на Нина е много умно и вярно, и че е "началото към безкрая" на Жарава е великолепна метафора. И Румяна ме зарадва с това, че щастието я е намерило(или че тя го е намерила, все едно) и е щастлива. И на тебе, Раденко, благодаря за оптимистичния стих! И на Елда, и на Славяна, и на Мичи и Роберт - благодаря ви! И разбира се ако си познала, ще ти кажа - Славяна! Дано си познала!
  • Като погледнеш от друга страна обаче, краят е едно начало.

    Дерзай, Френд, няма да им се даваме!!!
  • Всеки край е едно начало,следващата ще бъде по-хубава и ще ти донесе нова тръпка! /Ако съм познала ще ми кажеш, нали!?/
  • Пич тва е супер яко!!!
  • !! Да, определено въздух за сърцето си нямал...
    Така че здрави, прави... празни...
    Все пак знаем, че всеки край е начало..!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...