27.12.2010 г., 14:53

Година без любов

866 0 9

 

Мисля си за старата година –

тази, дето току що отмина.

 

Вглеждам се във нея и не знам,

каква оценка мога да ѝ дам?

 

Бяхме всички в нея здрави, прави,

но сърцето празно ми остави.

 

Дваж по-тъжно ми е, като зная,

че бе туй началото на края!

 

Аз за любовта си не жалея -

слава богу, можем и без нея.

 

Но, като в сърцето нямам рана,

стихове да пиша ще престана,

 

а си мислех: до дълбока старост,

стиховете ще ми бъдат радост!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко хубави и умни коментари сте ми написали!Благодаря ви! И на Великата Ники - че така тъжно го е почувствала, и "трябва да посееш, за да пожънеш" на Нина е много умно и вярно, и че е "началото към безкрая" на Жарава е великолепна метафора. И Румяна ме зарадва с това, че щастието я е намерило(или че тя го е намерила, все едно) и е щастлива. И на тебе, Раденко, благодаря за оптимистичния стих! И на Елда, и на Славяна, и на Мичи и Роберт - благодаря ви! И разбира се ако си познала, ще ти кажа - Славяна! Дано си познала!
  • Като погледнеш от друга страна обаче, краят е едно начало.

    Дерзай, Френд, няма да им се даваме!!!
  • Всеки край е едно начало,следващата ще бъде по-хубава и ще ти донесе нова тръпка! /Ако съм познала ще ми кажеш, нали!?/
  • Пич тва е супер яко!!!
  • !! Да, определено въздух за сърцето си нямал...
    Така че здрави, прави... празни...
    Все пак знаем, че всеки край е начало..!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...