Годините минават и времето тече,

ранена  птица лети в небесносиньо море.

Ех, години, отминали назад,

 и вие - спомени далечни,

докато се  две очи склопят,

години още толкова ще отлетят,

съдбата наша да доизградят.

Години... миг от вечността, сълзи

или детски радостни очи? 

Не, все едни и същи - от никой

 незапомнени, но и от никой незабравени.

Минават - заминават,  наникъде отиват,

до всеки се не спират, но от всеки взимат.

Годините минават и времето тече.

Слънцето спряло само пече...!