Годините минават и времето тече,
ранена птица лети в небесносиньо море.
Ех, години, отминали назад,
и вие - спомени далечни,
докато се две очи склопят,
години още толкова ще отлетят,
съдбата наша да доизградят.
Години... миг от вечността, сълзи
или детски радостни очи?
Не, все едни и същи - от никой
незапомнени, но и от никой незабравени.
Минават - заминават, наникъде отиват,
до всеки се не спират, но от всеки взимат.
Годините минават и времето тече.
Слънцето спряло само пече...!
© Светлана Талева All rights reserved.