1. В зимния и мрачен сезон, тялото ни е тъй студено,
иска ни се да да ни гушнат, за да почувстваме топлина.
И когато това се случи, ето в нас всичко е променено,
очи доволни, искрящи веднага излъчват ярка светлина.
2. Ето настъпи и пролетта и вие даже "цветчета" сте дали,
тоест на живота истинската сладост сте усетили и разбрали.
Присъствие, докосване и всички други житейски салтанати,
"разбира се", че не може и дума да става за някакви обрати???
3. Летните, слънчеви лъчи, през нас се пречуват и ни обгръщат,
на радостта, както и житейската ни хармония те отвръщат.
Радваме се и ние двама от горе до долу един на друг,
като че ли ни е за първи път, и правим всичко на света напук?
4. Есента, със своите жълти отенъци, започва да се отразява,
доброжелателна... започва, с каквото може да ни помага?
Виждаме, че вече нямаме какво един с друг да си кажем,
освен пътя на всеки един от нас взаимно да си покажем?
5. В късната есен, всеки потресен и насаме,
стига до дилемата... А сега... Накъде?
Извод: Не сме подготвени за всичките "сезони",
ще минем на полусезони?!
Ако някой ги споделя,
тя/той ще ви/ни... догони!!!
Виена 10.03. 2016 19.42мин.
© Маестро Митко Хаджиев Todos los derechos reservados