12.03.2016 г., 18:57  

Годишните времена в живота ни!

980 0 0

ГОДИШНИТЕ ВРЕМЕНА В ЖИВОТА НИ!

 

1. В зимния и мрачен сезон, тялото ни е тъй студено,

иска ни се да да ни гушнат, за да почувстваме топлина.

И когато това се случи, ето в нас всичко е променено,

очи доволни, искрящи веднага излъчват ярка светлина.

 

2. Ето настъпи и пролетта и вие даже "цветчета" сте дали,

тоест на живота истинската сладост сте усетили и разбрали.

Присъствие, докосване и всички други житейски салтанати,

"разбира се", че не може и дума да става за някакви обрати???

 

3. Летните, слънчеви лъчи, през нас се пречуват и ни обгръщат,

на радостта, както и житейската ни хармония те отвръщат.

Радваме се и ние двама от горе до долу един на друг,

като че ли ни е за първи път, и правим всичко на света напук?

 

4. Есента, със своите жълти отенъци, започва да се отразява,

доброжелателна... започва, с каквото може да ни помага?

Виждаме, че вече нямаме какво един с друг да си кажем,

освен пътя на всеки един от нас взаимно да си покажем?

 

5. В късната есен, всеки потресен и насаме,

стига до дилемата... А сега... Накъде?

 

Извод: Не сме подготвени за всичките "сезони",

ще минем на полусезони?!

Ако някой ги споделя,

тя/той ще ви/ни... догони!!!

 

Виена 10.03. 2016 19.42мин.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маестро Митко Хаджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...