argonyk (Димитър Никифоров) argonyk (Димитър Никифоров)
93 380
18 dic 2011, 17:11

Голата маха

  Poesía
1.5K 0 22

Вали. Нека си вали, да разрежда мрака...

Луната в локвите лик ще отрази.

За къде да бързам, без чадър и нечакан...

... Тя си отиде с едно жълто такси...

 

... И ми стана едно такова... дъждовно...

Уж се прибирам на сухо във къщи,

а ми е толкова много бездомно,

та чак на себе си сам се намръщих...

 

... Ще  мине, обръгнал съм вече на всичко...

Все е дъждовно, откакто се помня...

То и дървото пред нас си живее самичко,

но весело маха, разперило клони...

 

... То и совите някога сови си бяха...

Само Тя не стана никога моя...

Необлечена още, "голата Маха",

нека си маха - да му мисли Гоя...



 


 









¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • argonyk (Димитър Никифоров)
    argonyk (Димитър Никифоров)
    Е, аз определено олисявам, Нинка и не ми пука ...
  • laramaylin (Нина Чилиянска)
    laramaylin (Нина Чилиянска)
    "Знам, че въобще не ти пука,
    Голата Маха ли или не маха,
    доста коментирали са тука,
    ама поетите съвсем оредяха."
    (или олисяха - кой както го предпочита )
    Поздрав,Митко!
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    ... сънувам четири години "Сън" на Пикасо... и във всички свои стихове... и ми пука...
  • argonyk (Димитър Никифоров)
    argonyk (Димитър Никифоров)
    sisidara (Сиси ): 19-12-2011г. 18:29
    Въздейства ми, може би защото е истинно!
    Поздрав,Митко!

    Сиси, ако не се пише исинно и истински, то не се получава...другото е само напън от който думите скърцат...
    А за ритъма ще кажа, че винаги, във всяко стихо, ритъмът се крие в смисъла на написаното, а не в познатото ни - тра-ла-ла...както и совивите вече не са това което бяха
  • sisidara (Сиси)
    sisidara (Сиси)
    Въздейства ми, може би защото е истинно!
    Поздрав,Митко!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0