Вали. Нека си вали, да разрежда мрака...
Луната в локвите лик ще отрази.
За къде да бързам, без чадър и нечакан...
... Тя си отиде с едно жълто такси...
... И ми стана едно такова... дъждовно...
Уж се прибирам на сухо във къщи,
а ми е толкова много бездомно,
та чак на себе си сам се намръщих...
... Ще мине, обръгнал съм вече на всичко...
Все е дъждовно, откакто се помня...
То и дървото пред нас си живее самичко,
но весело маха, разперило клони...
... То и совите някога сови си бяха...
Само Тя не стана никога моя...
Необлечена още, "голата Маха",
нека си маха - да му мисли Гоя...
© Димитър Никифоров Всички права запазени