18.12.2011 г., 17:11

Голата маха

1.5K 0 22

Вали. Нека си вали, да разрежда мрака...

Луната в локвите лик ще отрази.

За къде да бързам, без чадър и нечакан...

... Тя си отиде с едно жълто такси...

 

... И ми стана едно такова... дъждовно...

Уж се прибирам на сухо във къщи,

а ми е толкова много бездомно,

та чак на себе си сам се намръщих...

 

... Ще  мине, обръгнал съм вече на всичко...

Все е дъждовно, откакто се помня...

То и дървото пред нас си живее самичко,

но весело маха, разперило клони...

 

... То и совите някога сови си бяха...

Само Тя не стана никога моя...

Необлечена още, "голата Маха",

нека си маха - да му мисли Гоя...



 


 









Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, аз определено олисявам, Нинка и не ми пука ...
  • "Знам, че въобще не ти пука,
    Голата Маха ли или не маха,
    доста коментирали са тука,
    ама поетите съвсем оредяха."
    (или олисяха - кой както го предпочита )
    Поздрав,Митко!
  • ... сънувам четири години "Сън" на Пикасо... и във всички свои стихове... и ми пука...
  • sisidara (Сиси ): 19-12-2011г. 18:29
    Въздейства ми, може би защото е истинно!
    Поздрав,Митко!

    Сиси, ако не се пише исинно и истински, то не се получава...другото е само напън от който думите скърцат...
    А за ритъма ще кажа, че винаги, във всяко стихо, ритъмът се крие в смисъла на написаното, а не в познатото ни - тра-ла-ла...както и совивите вече не са това което бяха
  • Въздейства ми, може би защото е истинно!
    Поздрав,Митко!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...