18 дек. 2011 г., 17:11

Голата маха

1.5K 0 22

Вали. Нека си вали, да разрежда мрака...

Луната в локвите лик ще отрази.

За къде да бързам, без чадър и нечакан...

... Тя си отиде с едно жълто такси...

 

... И ми стана едно такова... дъждовно...

Уж се прибирам на сухо във къщи,

а ми е толкова много бездомно,

та чак на себе си сам се намръщих...

 

... Ще  мине, обръгнал съм вече на всичко...

Все е дъждовно, откакто се помня...

То и дървото пред нас си живее самичко,

но весело маха, разперило клони...

 

... То и совите някога сови си бяха...

Само Тя не стана никога моя...

Необлечена още, "голата Маха",

нека си маха - да му мисли Гоя...



 


 









Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, аз определено олисявам, Нинка и не ми пука ...
  • "Знам, че въобще не ти пука,
    Голата Маха ли или не маха,
    доста коментирали са тука,
    ама поетите съвсем оредяха."
    (или олисяха - кой както го предпочита )
    Поздрав,Митко!
  • ... сънувам четири години "Сън" на Пикасо... и във всички свои стихове... и ми пука...
  • sisidara (Сиси ): 19-12-2011г. 18:29
    Въздейства ми, може би защото е истинно!
    Поздрав,Митко!

    Сиси, ако не се пише исинно и истински, то не се получава...другото е само напън от който думите скърцат...
    А за ритъма ще кажа, че винаги, във всяко стихо, ритъмът се крие в смисъла на написаното, а не в познатото ни - тра-ла-ла...както и совивите вече не са това което бяха
  • Въздейства ми, може би защото е истинно!
    Поздрав,Митко!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...