30 dic 2018, 20:34

Големият град

  Poesía » Civil
865 0 0

ГОЛЕМИЯ  ГРАД

Не беше ми стъпвал кракът

отдавна в големия град.

Но ето, отвори се път

и пак съм  в същия ад.

 

 Тротоарът – зает от коли

и крача със страх по платното.

Прикапва – ще завали,

а чака ме път до метрото.

 

Пресичам централен площад

и свивам по улица вдясно.

 В този гъсто населен град

се чувствам направо ужасно.

 

Коли покрай мене хвърчат

и трясък внезапно ме стряска

Уплашени хора крещят,

препуска линейката бясно.

 

Спирам до каменен лъв

и от гледката цяла настръхвам.

Момиче  -  облято в кръв,

пред очите ми просто издъхва.

 

Море от забързани хора,

с телефони в ръцете си крачат.

Говорят, говорят, говорят….

Трудно виждам лицата им в здрача.

 

Има хора които мечтаят

да живеят в големият град

Какво ги привлича - не зная,

но за мен, тук е истински ад!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлияна Донева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...