30 dic 2018, 20:34

Големият град

  Poesía » Civil
866 0 0

ГОЛЕМИЯ  ГРАД

Не беше ми стъпвал кракът

отдавна в големия град.

Но ето, отвори се път

и пак съм  в същия ад.

 

 Тротоарът – зает от коли

и крача със страх по платното.

Прикапва – ще завали,

а чака ме път до метрото.

 

Пресичам централен площад

и свивам по улица вдясно.

 В този гъсто населен град

се чувствам направо ужасно.

 

Коли покрай мене хвърчат

и трясък внезапно ме стряска

Уплашени хора крещят,

препуска линейката бясно.

 

Спирам до каменен лъв

и от гледката цяла настръхвам.

Момиче  -  облято в кръв,

пред очите ми просто издъхва.

 

Море от забързани хора,

с телефони в ръцете си крачат.

Говорят, говорят, говорят….

Трудно виждам лицата им в здрача.

 

Има хора които мечтаят

да живеят в големият град

Какво ги привлича - не зная,

но за мен, тук е истински ад!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлияна Донева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....