Dec 30, 2018, 8:34 PM

Големият град 

  Poetry » Civilian
587 0 0

ГОЛЕМИЯ  ГРАД

Не беше ми стъпвал кракът

отдавна в големия град.

Но ето, отвори се път

и пак съм  в същия ад.

 

 Тротоарът – зает от коли

и крача със страх по платното.

Прикапва – ще завали,

а чака ме път до метрото.

 

Пресичам централен площад

и свивам по улица вдясно.

 В този гъсто населен град

се чувствам направо ужасно.

 

Коли покрай мене хвърчат

и трясък внезапно ме стряска

Уплашени хора крещят,

препуска линейката бясно.

 

Спирам до каменен лъв

и от гледката цяла настръхвам.

Момиче  -  облято в кръв,

пред очите ми просто издъхва.

 

Море от забързани хора,

с телефони в ръцете си крачат.

Говорят, говорят, говорят….

Трудно виждам лицата им в здрача.

 

Има хора които мечтаят

да живеят в големият град

Какво ги привлича - не зная,

но за мен, тук е истински ад!

© Юлияна Донева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??