Големият мъж

Poesía » Otra

1.4K 0 11

Големият мъж не плаче на ничия гръд.

Когато опасно се влюби - превръща се в път.

Надалече се скита. Философски мълчи.

Титанично потъва до звездите почти.

Не застава виновен пред страшния съд.

У дома се прибира полумъртъв от студ.

Там, където го чака всеки ден верността,

светът му взривява се в спотаена сълза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ilis (Алина Стоянова)

Да,сълзата на Големия мъж...Поздравления!

2011-10-25T20:56:49+03:00
blueberry (Димитрия Чакова)

Здравей, Краси! Благодаря ти за силните думи и за това, че с такава лекота усещаш енергията на стиховете ми!
А на теб Дани нмога да кажа - само една истинска жена, като теб може така истински да хване пулса на ГОЛЕМИЯ МЪЖ!
Гушкам ви всички!

2011-09-28T10:21:06+03:00
DanyD (Дани)

...и точно, защото е голям, ме побира в едната си шепа. И философски мълчи, за да не бъде виновен за думите, дето парят на устните...но слуша с разтуптяно сърце онова, което аз не-философски избликвам в ухото му...А когато е път...ми се иска да не съм го срещала!
Поздравления за този стих!!! Права е Джейни, вярно с оригинала и ако наистина някоя жена срещне такъв мъж, ще го разпознае в стиха ти!

2011-09-28T06:55:21+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Този стих е като наказателен взвод! Ти разстлеля поетите, бе момиче...
Ще ми бъде интересно да видя нещата и в женски вариант! Отдавна те чета и винаги намирам по нещо за себе си в твоите стихове!

2011-09-28T02:10:32+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Винаги съм себе си, Дима, още помня стиха ти " Слънчова невеста" и много други твои стихове, защото ти влезе в сайта като изградена поетеса и си оставаш такава, докато аз пристъпвах, и все още се уча!

2011-09-27T16:53:54+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0