Големият мъж
Големият мъж не плаче на ничия гръд.
Когато опасно се влюби - превръща се в път.
Надалече се скита. Философски мълчи.
Титанично потъва до звездите почти.
Не застава виновен пред страшния съд.
У дома се прибира полумъртъв от студ.
Там, където го чака всеки ден верността,
светът му взривява се в спотаена сълза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрия Чакова Все права защищены
, още помня стиха ти " Слънчова невеста" и много други твои стихове, защото ти влезе в сайта като изградена поетеса и си оставаш такава, докато аз пристъпвах, и все още се уча!