27 сент. 2011 г., 14:18

Големият мъж

1.4K 0 11

Големият мъж не плаче на ничия гръд.

Когато опасно се влюби - превръща се в път.

 

Надалече се скита. Философски мълчи.

Титанично потъва до звездите почти.

 

Не застава виновен пред страшния съд.

У дома се прибира полумъртъв от студ.

 

Там, където го чака всеки ден верността,

светът му взривява се в спотаена сълза.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,сълзата на Големия мъж...Поздравления!
  • Здравей, Краси! Благодаря ти за силните думи и за това, че с такава лекота усещаш енергията на стиховете ми!
    А на теб Дани нмога да кажа - само една истинска жена, като теб може така истински да хване пулса на ГОЛЕМИЯ МЪЖ!
    Гушкам ви всички!
  • ...и точно, защото е голям, ме побира в едната си шепа. И философски мълчи, за да не бъде виновен за думите, дето парят на устните...но слуша с разтуптяно сърце онова, което аз не-философски избликвам в ухото му...А когато е път...ми се иска да не съм го срещала!
    Поздравления за този стих!!! Права е Джейни, вярно с оригинала и ако наистина някоя жена срещне такъв мъж, ще го разпознае в стиха ти!
  • Този стих е като наказателен взвод! Ти разстлеля поетите, бе момиче...
    Ще ми бъде интересно да видя нещата и в женски вариант! Отдавна те чета и винаги намирам по нещо за себе си в твоите стихове!
  • Винаги съм себе си, Дима, още помня стиха ти " Слънчова невеста" и много други твои стихове, защото ти влезе в сайта като изградена поетеса и си оставаш такава, докато аз пристъпвах, и все още се уча!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...