Големият мъж не плаче на ничия гръд.
Когато опасно се влюби - превръща се в път.
Надалече се скита. Философски мълчи.
Титанично потъва до звездите почти.
Не застава виновен пред страшния съд.
У дома се прибира полумъртъв от студ.
Там, където го чака всеки ден верността,
светът му взривява се в спотаена сълза.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
, още помня стиха ти " Слънчова невеста" и много други твои стихове, защото ти влезе в сайта като изградена поетеса и си оставаш такава, докато аз пристъпвах, и все още се уча!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
