Ще дойдеш ли, лелеян ден,

                  когато в мига уединение,

                  ще зърна къс небе над мен

                  да пламне в съжаление...

                  Под сняг и вятър съм готов

                  да бродя, тежък кръст да нося!

                  Да се катурна в нечий ров

                  и с просяците - аз да прося!

                  Да бъда гост, но единак,

                  в тълпата всеки да ме търси;

                  ще бъда мъничко глупак,

                  но ще ви радвам със... смеха си.