11 янв. 2011 г., 21:21

Голгота

615 0 1

 

 

                  Ще дойдеш ли, лелеян ден,

                  когато в мига уединение,

                  ще зърна къс небе над мен

                  да пламне в съжаление...

 

                  Под сняг и вятър съм готов

                  да бродя, тежък кръст да нося!

                  Да се катурна в нечий ров

                  и с просяците - аз да прося!

 

                  Да бъда гост, но единак,

                  в тълпата всеки да ме търси;

                  ще бъда мъничко глупак,

                  но ще ви радвам със... смеха си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....