Ще дойдеш ли, лелеян ден,
когато в мига уединение,
ще зърна къс небе над мен
да пламне в съжаление...
Под сняг и вятър съм готов
да бродя, тежък кръст да нося!
Да се катурна в нечий ров
и с просяците - аз да прося!
Да бъда гост, но единак,
в тълпата всеки да ме търси;
ще бъда мъничко глупак,
но ще ви радвам със... смеха си.
© Янко Всички права запазени