21 abr 2014, 11:45  

Голото нищо 

  Poesía » Otra
1096 0 18

Светът осъмна черно-бял.

По дяволите отлетяха цветовете.

Часовникът е вече спрял -

обърна времето на световете.

 

При толкова светци и влъхви,

при цялата църковна плесен

във скръбно тяло без душа осъмвам

в този свят - объркан, грешен.

 

И няма вече време за въпроси.

Достигнах накрая до голямото нищо.

Всеки сам товара си носи.

Да очаквам някакво чудо? Излишно!!

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Извинявай, че взаимствах от теб "черно-бял"
    Изключително силно и оригинално ми се стори
  • Точно невежите допускат елементарни грешки! И да те светна - пише се анадънму!!!
  • За невежите и профаните може и да е нова дума, иначе се нарича - лапсус - неволна грешка при говорене или писане, анадъмо? о no...
  • Ти май наистина страдаш от мания-кои думи са твои? Сътворени от уникалния ти ум и гений,Или са някакво ново откритие - патентовано?Че ти да не би да си лишен от правото да си редактираш творбите колкото искаш?Не мисля, че дължа някакви си обяснения на когото и да било!И май имаш новосътворена дума - бедарието! Евалла!Хаха, що редактираш Никифоров?
  • Аз съм злия демон на всички графомани, драга ми Руми и няма да спра да нищя бездарието което се шири навсякъде, друг е въпросът доколко успявам.
    А сега ще ми е интересно да кажеш на всички, защо си редактира писанието, като уж това не били мой извадки, ама много ще ми е интересно...
  • Никифоров ти да не се явяваш собственик на сайта,че нещо се пищисваш от потребителите? Ти май страдаш от мания за величие, след като и в " Поетични Безбрежия" си позволи да обиждаш потребителите и авторите!Кой си ти,че да даваш оценки?
  • Хубаво !
  • За никакъв не те вземам... за абсолютно никакъв...
  • Ена, ти за малоумен ли ме вземаш бе, къде в твойте 4 реда има космос, НЛО и завръщане на Земята? И къде направи асоциация с моята строфа, освен в зебло - просто една дума, която никак не трудно да се сети човек, че се римува с НЛО и то мн по сполучливо отколкото с любов, ама не - трябва да си чеше Ена езика с някого... и, апропо, ти като каква се явяваш на Румяна, забравих да те питам, или щом аз съм писал - и ти да си поръсиш мерудиите... ей от такива неадекватни потребители сайта се е пищисал...
  • Никифоров, не се ли усещаш, че си крайно неубедителен???
    Не ме интересува какво си искал и на кого реплика... и т.н.
    Аз питам и искам конкретен отговор точно за тези 4 реда, точно за зеблото в космоса, точно за загръщането с това зебло, точно за завръщането от космоса на земята след загръщането със зеблото...
    Ти ми говориш глупости и трябва да ти се вярва, само защото си го казал ти. Граничи с фантастика твоето твърдение, че не виждаш очевидното в това, което цитирам.
    Никифоров, не ти прави чест! Ама изобщо!

    ПП посочи ми други стихове с такава ситуация - космос, загръщане, зебло, връщане сам/а на земята???
    Такова питане правя вече за трети път, но ти съвсем очеизвадно шикалкавиш.
    Е, щом не можеш да обясниш, то се видя.
    Пък ти си говори... излагай се...
  • 2009 още не съм знаел за сайта, драга ми Ена, а да мислиш, че съм ти влизал в профила та да ти чета шидьоврите - граничи с фантастиката Както видя, стихото ми е реплика на едно стихо на Валери Станков, което дълго мислех да не публикувам, но това няма значение, прилика почти няма - ако се следи темата в двете неща, не знам, що реши, че съм го заимствал(явно много ти се иска да ми натриеш носа) ама не става... просто няма за какво, докато мойте цитати тук са красноречиви, анадъмо?
  • Ами аз ти го бях пуснала този линк, но ти така и не отговори
    Ето ти го линка:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=182977

    Очаквам да обясниш най-после
  • Ена, ти си по-досадна от колкото си мислех и защо слагаш линк само на моето стихо, къде е линка на твоето, да видя тая прилика, която е само в зеблото... та орева оралълка, а?
  • Благодаря ти Ена!Мога да кажа, че не съм чела стиховете на Димитър,и едва ли това има значение!Ако прочетем стиховете на който и да е - няма начин да не срещнем думи и изрази които присъстват и някъде другаде.А едва ли е възможно един автор да изчете всичката поезия която е изписана, та чак да копира!! То тук стана малко - дръжте крадеца....
  • Димитре, я си спомни собствения си коментар за приликата и интересните съвпадения при твой стих и мой, написан преди твоя:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=315843

    Ена (Елена Гоцева):
    Редакт!

    Изтрий!
    17-12-2013г. 11:10
    Леле колко еднакво мислим!!!

    Ти:

    "Навън с космическо зебло
    ще ме загърне тъмнината.
    Ще си поръчам еНеЛО
    и ще се върна на Земята."


    И аз (само че с по-предна дата

    "И пак душата ми, без дъх, без ехо,
    загръща се в прокъсано зебло,
    и тръгва бавно покрай Световете,
    забравили за нейната любов..."

    Сами, самотни, след някаква случка... се "загръщаме в зебло"... в "Космоса=Световете"... и забравени, сами, се връщаме в дома=Земята

    Да кажеш нещо по този въпрос, Мите???
    Твърде много припокривания!
    Как му се казва на това???
    =====================================

    Отговор, разбира се и естествено от теб не получих

    Сега какво искаш от Румяна???
    Ситуацията е аналогична, само дето моите зебла в космоса са почти не срещани (поне аз не съм срещала в други стихове)... а "твоите думи" за които имаш претенции за такива в стиха на Румяна, са под път и над път.
    А сопри се малко! Ужас!
  • Руми, много добре знаеш, че не това са цитатите, защо точно тях визираш, а не тези които са и в моите и в твоето стихо? Я да ги посоча по-точно тогава, да видим в колко стихове си ги срещала

    1: "Стигнал накрая до голото нищо", което при теб е "Достигнах накрая до голото нищо" - интересно съвпадение, нали!?
    2:"навярно утре ще осъмна
    във тъжно тяло без душа..." а при теб е - "в тъжно тяло без душа осъмвам" пак учудваща прилика... а както казах, "църковната плесен" ще я подмина...
  • Димитре, сега като ти прочетох извадките - "труден бе пътя" съм го срещала най малко стотина пъти в различни произведения, "със тихи стъпки ще си тръгнеш" - поне в десетина!!Ако взема да ти прочета стиховете - едва ли ще срещна нещо изумително, което никъде да го няма!Ама не си заслужава труда. Заяждането ти е равно пропорционално на мнителността!
  • ...винаги са ме изумявали толкова точни случайности...
    Труден бе пътят, а мястото — скришно.
    Дълго към него вървях без да спирам.
    Стигнал накрая до голото нищо,
    с длани насечени, спомени сбирам...
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=306303
    Със тихи стъпки ще си тръгнеш,
    тъй както тихичко пристигна
    и мене пак ще ме прегърне
    онази сила да руша...
    Във твойта липса ще се спъна
    и без да мога да се вдигна,
    навярно утре ще осъмна
    във тъжно тяло без душа...
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=317689
    ...само "църковната плесен" май не припокрива на 100% но след две точни съвпадения, няма как да не си помисля и за третото...
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=321145
Propuestas
: ??:??