Светът осъмна черно-бял.
По дяволите отлетяха цветовете.
Часовникът е вече спрял -
обърна времето на световете.
При толкова светци и влъхви,
при цялата църковна плесен
във скръбно тяло без душа осъмвам
в този свят - объркан, грешен.
И няма вече време за въпроси.
Достигнах накрая до голямото нищо.
Всеки сам товара си носи.
Да очаквам някакво чудо? Излишно!!